Валентин ТАНЕВ: Вълнуват ме съдбите на хора, отритнати по някакъв начин от живота

Интервю на Петра ТРЕНДАФИЛОВА

- Вальо, защо решихте да поставите именно това?

 - Защото ме вълнуват съдбите на хора, които са отритнати от живота, по някакъв начин. И има едно изключително желание за живот.

- Репетиционният процес по време на пандемия предполага много трудности. Как се справихте с тях? С какви изненади се сблъскахте?

 - Къде ли не сме репетирали вече. На места, на които условията са доста необичайни.  Изключително съм благодарен на колегите, защото при тези условия доста от тях не биха се съгласили да работят. А тези артисти са много навити. Не само професионализъм, те проявяват и характер. Изключителен характер. Отделно от това, те станаха банда, оркестър. Станаха група, което в последно време се случва рядко в театъра, а е много важно. Има дух. Страшно съм респектиран.

- Действието в пиесата се случва на гара, а гарата е голяма тема в днешно време, особено в България. Живеем с идеята, че навън е по-добре, че там ни очаква нещо по-добро, по-вълнуващо, по-различно. Сякаш и в пиесата наблюдаваме непрестанното търсене на “по-доброто” в живота на героите, а те все пак остават на гарата. Какво можем да научим от тяхната история?

 - Че човек трябва да се бори и да вярва в мечтите си и тази “гара” не е само за България. Ние го чувстваме по-силно, защото наистина сме  отритнати в кьошето на Европа,  желанието да промениш живота си е по-силно тук. Но, не си мислете че във Франция, Англия, Америка  хората не мислят така. За по-голямата част от човечеството важи това, да искаш нещо да случиш, да промениш. За съжаление, не всеки го огрява слънцето. А и да промениш, къде ще отидеш?

- И преди сте поставяли в хасковския театър. С какво ви привлича сцената тук?

 - Дават ми свобода, а това е важно. Не ме ограничават, по-голямата част от хората там са предани на театъра, а това е много хубаво. Когато ходиш в театъра на работа, по хубаво го напусни, няма нужда. А когато отиваш там, за да се срещнеш с колегите си, за да направиш нещо, да осъществиш една идея, една мечта, това има смисъл. Другото е чиновническа работа. Работата в теаъра, обаче, не е чиновническа, по-различна е. Ако не живееш с нея, не се занимавай, явно ще ти тежи. Не прави нещо, което да ти тежи, а нещо, което ти възбужда фантазията, емоционално те зарежда. Театърът е такова нещо. Затова винаги съм се стремял да работя с хора, които имат желание да работят, да променят.

-  Какво в пиесата ви вълнува най-силно?

 - Очакването, че нещо ще се случи.